ИНСТИТУТЪТ ПО ПЛАНИНСКО ЖИВОТНОВЪДСТВО И ЗЕМЕДЕЛИЕ в гр. Троян е създаден с решение No 6/17.01.1978 на МС. Той е пряк наследник на основания още през 1910 г Държавен овощен разсадник, преобразуван по-късно в Опитна станция по сливовата култура (1953 г), Опитна станция по овощарство и планинско земеделие (1959 г.) и КОС (1962 г.)
Това е единственото звено в системата на Селскостопанската академия, оторизирано за комплексно решаване на въпросите, касаещи селското стопанство в планинските и предпланински райони на страната. Решаването на тези въпроси институтът извършва съвместно с филиала си в Дряново.
В института и Експерименталната база към него се извършва научно-изследователска, консултантско-внедрителска и производствена дейност в областта на животновъдството, овощарството и фуражното производство.
Разработват се проекти за кандидатстване пред наши и чужди финансиращи програми, фондове, организации и др. Провеждат се специализирани курсове и открити дни. Дават се консултации по различни въпроси. Изработват се почвени проби, както и проби за окачествяване на фуражи, мляко и месо. Произвежда се посадъчен, посевен и разплоден материал.
Най-важни научни и научноприложни достижения на института в областта на:
- Животновъдството: Бяла Българска млечна коза, Старопланински цигай,
- Овощарството: Едра трънкослива, Балева слива, Синя слива В2-24, Подложки ТМ-2 и ПГ-6, скоруша „Горска Красавица”, Технология за биологично произовдство на сливови плодове
- Фуражното производство: тимотейка „Троян” и тръстиковидна власатка „Елена”.
Учени с изключителен принос за института са:
1.ст.н.с. ксн Мичо Балев – създал и проучил уникален хибриден материал от 837 бр. семеначета от 126 семейства, автор на пет сливови сорта, изучавал местните растителните генетични ресурси;
2.ст.н.с I ст. дсн Тотю Вълков Тотев – с приноси в разработване на проблемите по повърхностното подобряване на естествените планински ливади и пасища.
3.Ст.н.с. ксн Койно Цонковски – изтъкнат фитопатолог, открил 4 нови раси на ръждата по сливата (Tranzshelia pruni-spinosae) както и установил за първи път малиновия агрилус и малиновия коребус, създал първите промишлени насъждения от малини в Северна България,
4.ст.н.с. I ст. ксн Пенка Мондешка – прави първите проучвания и внедряване на сорта Стенлей в практиката, както и първите проучвания на плодоволекарствени култури като арония, облепиха, дървовиден бъз и скоруша;
5.ст.н.с. I ст. дсн Петър Дончев – водещ учен в областта на овцевъдството, награден със званието „Герой на социалистическия труд”, от 1988 г. е чуждестранен член е на Селскостопанската академия в Москва, а от 1991 г. – на Руската Селскостопанска академия.
Директори на института са били:
Първи директор на Държавния овощен разсадник от 1910 г. е Минко Гечев. Впоследстви директори са Пенка Докова (1953- 1955), Мичо Балев –(1955-1963), Цочо Спасов (1963-1972), Константин Коев (1972-1976), Петър Дончев (1976-1991), Иван Гергов (1991-1994), Марин Тодоров от 1994 г. до сега.